25-те страни с най-малка лична свобода

Какво включва личната свобода? За да има гражданин пълна лична свобода в дадена държава, те трябва да имат свобода на движение, собственост и сигурност на частната собственост, свобода на изразяване на несъгласие и право на справедлив безпристрастен процес. Това са непоколебимите стълбове на данните, предоставени от индекса за благоденствие на Legatum. Освобождаването на личната свобода от тази организация измерва колко правителствата на различни страни позволяват на своите граждани да живеят живота си, без да им се налагат прекалени граници. Индексът използва многофакторна система за класиране, тъй като не е толкова лесно, колкото просто да се посочи дали дадена нация предоставя лична свобода на своите граждани или не. Като се има предвид, че счита, че множеството критерии, които трябва да бъдат изпълнени, за да може личната свобода да се счита за присъстваща, класирането на Legatum е особено нюансирано. Правителството може да осигури свобода на движение, но в същото време да има несправедлива съдебна система. В такава система, колкото повече условия са изпълнени, толкова по-високо ще бъде класирането на страната за лична свобода. Като се вземат предвид променливите на толерантност към имигрантите и малцинствата, гражданската свобода и свободен избор и удовлетворението от свободата на избор, индексът взема всяка от тях като претеглени коефициенти и ги обединява в общ резултат. С оглед на заключенията на Индекса, ние разгледахме по-отблизо три от страните, за които се смята, че имат някои от най-малко лични свободи за техните популации.

Кои страни имат най-малко лични свободи?

Судан

Судан наскоро се раздели с по-ниската си половина през 2011 г., когато Южен Судан получи автономия и независимост. Бившият Судан имаше две различни етнически групи, често категоризирани като „арабски“ и „африкански“. Южен Судан беше населен с различни етнически африкански групи. Политическата власт и ресурси бяха концентрирани в Севера, оставяйки Южен Судан изключително маргинализиран. Докато тя съществуваше като една страна, Судан е страдал от насилие и гражданска война. Омар Ал Башир, настоящият президент на Судан след раздялата, има заповед за арест за него, издадена през 2009 г. от Международния наказателен съд за планиране и извършване на масови убийства и изнасилвания в Дарфур. Въпреки това, той все още е президент днес. Властта в Судан все още е съсредоточена в ръцете на малка група елити, а ресурсите почти не се осигуряват извън столицата. Фактът, че засегнатият президент на страната е издирван за престъпления срещу човечеството, е символ на причината, поради която има класиране. Липсата на ресурси и лични свободи и излишъкът от корупция и насилие служат за превръщането на Судан в една от най-малко свободните страни в света. Една от основните принципи на личната свобода е вашата свобода да изразявате своите убеждения и мнения. С Омар Ал Башир като президент, ръководещ геноцид в собствената си страна, може да се заключи, че личните изрази на гражданите дори не се разглеждат от ръководството.

Йемен

Йемен е на ръба на гражданска война от години между бунтовниците от Хути, които следват клон на шиитския ислям, наречен Заидизъм и йеменското правителство, както и някои членове на сунитския клон на исляма. Правителството се счита за слабо и големите райони на страната сега са под контрола на Хути, който активно работи за получаване на повече територия и власт. Правителството не може да предостави достатъчно ресурси на своите граждани, тъй като има малко от тях. Йемен е бил крепост за няколко терористични групировки, включително Ал Кайда, от които да извършат насилствените си действия, а резултатът е една лява страна е разбита. Докато класирането на Йемен може да бъде справедливо, трябва да се отбележи, че то е тук не просто защото правителството не позволява на гражданите си лична свобода. Има и други фактори и освен това изглежда, че понастоящем йеменското правителство дори не разполага с необходимите инструменти и инфраструктура, необходими за осигуряване на такива свободи.

Афганистан

Дори в пост-талибанския климат Афганистан не е свободен от нарушения на правата на човека. Въпреки че в конституцията на страната технически има статия, която има за цел да защити свободата на словото, се съобщава за заплахите и тормоза на журналисти и обществени личности. Тя също така заявява, че днес проблемът с корупцията в Афганистан нараства. Корупцията може да се отнася до нещо от малък мащаб до несправедлива полицейска сила. Захващането на земя, което се отнася до придобиването на земя в голям мащаб, е друг вид корупция, за която се твърди, че се разпространява в Афганистан.

Какво може да се направи за подобряване на личните свободи?

Също като проблемите, засягащи личните свободи, са сложни, най-вероятно е решението. За съжаление, в страните, където икономическата несигурност и корупцията се усещат на най-остра нива, често има хора, чиито основни човешки нужди не са задоволени. В тези случаи може да бъде трудно да се решат въпроси като свободата на пресата или подкупването, които, макар и важни, могат да бъдат сведени до минимум от други важни проблеми, пред които е изправена въпросната страна, като например война. Възможно е обаче държавите, които изпитват ниска степен на лични свободи в момента, постепенно да се обръщат с течение на времето.

Страните, които са най-лишени от свобода

ранг	Държава	Рейтинг на индекса за просперитет на лигатумите за личната свобода
1	Судан	149
2	Йемен	148
3	Афганистан	147
4	Eypt	146
5	Мавритания	145
6	Иран	144
7	Русия	143
8	Ирак	142
9	Алжир	141
10	Централноафриканска република	140
11	Китай	139
12	Таджикистан	138
13	Свазиленд	137
14	Чад	136
15	Саудитска Арабия	135
16	Демократична република Конго	134
17	Беларус	133
18	Пакистан	132
19	Либия	131
20	Етиопия	130
21	Камерун	129
22	Казахстан	128
23	Бахрейн	127
24	Йордания	126
25	Ангола	125