Антарктика е страна? Кой притежава Антарктика?

Чия земя е така или иначе? Обобщение на исканията за земя на Антарктика

Антарктика е най-изолираната от седемте континента и се нарича домашна само от пингвини и няколко други видове животни, както и от научни изследователи от цял ​​свят. Това обаче не означава, че никоя страна не се е опитвала да я претендира в миналото или настоящето. Всъщност изглежда, че много държави днес имат право на сегменти на своята територия.

Географско значение на Антарктика

Антарктика е важно географско местоположение, защото е мястото на Южните полюси на Земята. Всъщност има четири различни Южни полюса: географския южен полюс, недостъпния южен полюс, геомагнитния южен полюс и магнитния южен полюс. Земята се върти около една ос, а географският Южен полюс е мястото, където оста пресича земната кора. Недостъпен Южен полюс (наричан още Полюс на недостъпност) е точката, в която Антарктида е най-отдалечена от бреговата линия. С други думи, това е най-крайбрежното местоположение на континента. Името му произлиза от географското му местоположение, а не от действителната трудност да се стигне до него. Геомагнитното Южно поле е мястото, където геомагнитното поле пресича земната повърхност. Това е различно от магнитния Южен полюс, защото геомагнитните и магнитните полета на Земята не се подравняват перфектно. Магнитният Южен полюс е мястото, където магнитните полета на Земята пресичат кората. Местоположението на този полюс се променя непрекъснато поради магнитния дрейф, причинен от постоянното движение на желязото под земната кора, изместващо ориентацията на магнитното поле на Земята.

Първоначални териториални претенции за Антарктика

Обединеното кралство е първото, което поставя териториални претенции към Антарктика. Първият им кораб е кацнал там в началото на 1800-те години, а земята е заявена от изследователите и членовете на екипажа, които забиват британски знамена в леда. Поради суровия климат, Антарктика не е била колонизирана. Тъй като не са установени никакви селища, Антарктика остава свободна от спорове за земя. Този непотърсен статут е запазен до началото на 1900-те години, когато Обединеното кралство претендира за сегменти от Антарктика. Те решават кои части да се квалифицират като свои, като определят степента на техните военноморски проучвания около бреговата линия на Антарктика и след това изтеглят прави линии навътре към географския Южен полюс, претендирайки за всички части на земята в тези граници. Други държави последваха примера, включително Франция, Норвегия и германската нацистка партия.

Антарктика по време на Студената война и създаването на Договора за Антарктика от 1959 г.

В средата на 20-ти век, Аржентина и Чили претендираха за земи в предполагаемата територия на Великобритания. Великобритания беше твърде заета с Студената война, за да предприеме каквито и да било действия по това време, но по-късно тя стана точка на ужас. Това стана точно преди САЩ и Съветския съюз да се споразумеят, че все още няма да претендират за земя на Антарктика, но че имат право да го направят в бъдеще. Този разговор доведе до Договора за Антарктика от 1959 г.

През 1959 г. Аржентина, Австралия, Белгия, Чили, Френската република, Япония, Нова Зеландия, Норвегия, Южноафриканският съюз, Съюзът на съветските социалистически републики, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Съединените щати на Америка работиха заедно, за да създадат Договора за Антарктика от 1959 г. Това е важно историческо събитие, защото в него се вижда, че Съединените щати и Съветският съюз работят за нещо без голям конфликт. Всъщност това беше една от първите големи действия по разоръжаването на Студената война. Договорът гласи, че всички заинтересовани страни „[признават], че е в интерес на цялото човечество, че Антарктика ще продължи завинаги да бъде използвана изключително за мирни цели и няма да се превърне в сцена или обект на международен раздор“. Договорът съдържа три основни условия, свързани с използването на земята в Антарктика. Тези условия са разработени през 1959 г. и все още се използват и днес. Те са както следва:

• Няма военно присъствие
• Няма минно дело
• Няма ядрени експлозии

Тези правила означават, че Антарктика трябва да бъде оставена на научните изследователи и природата, с цел минимални отрицателни въздействия, получени от човека. Тъй като Антарктика е строго научно обоснована, на изследователите е забранено да оставят доказателства, че са били там. Всеки боклук или отпадъци от всякакъв вид, генерирани в Антарктика, трябва да бъдат върнати обратно от Антарктика.

Елементи, останали извън Договора за Антарктика

Договорът от 1959 г. гласи, че никой не е притежавал собственост върху земя на Антарктика, но остава вратичка: нито една от страните, участващи в създаването и подписването на договора, не трябва да се отказва от териториалните си претенции. Както в Договора се посочва в член IV, 1:

"Нищо, съдържащо се в Договора, не се тълкува като: \ tа) отказ от която и да е договаряща се страна на вече заявени права или претенции за териториален суверенитет в Антарктика." \ T

Това често се отразява от териториалните линии, представени на картите, като се очертават различните сегменти като принадлежащи към една от първоначалните държави, подписали договора. Има един голям сегмент от Антарктика, който е останал непотърсен, тъй като той не е бил част от предполагаемата територия на някого по време на договора. Това е най-големият сегмент от непотърсени земя на Земята и не може да се твърди, че договорът гласи, че само договарящите страни могат да притежават териториални претенции над Антарктика.

Антарктика днес

Благодарение на съвременните технологии, сега е възможно да се строят структури, които могат да бъдат населени през цялата година в Антарктика. Това е направено от много от страните, участващи в договора от 1959 г., всички от които само изграждат станции изключително в земята, която те претендират. Това е малко странно, защото част от договора гласи, че всеки трябва да споделя Антарктика без да се позовава на територията. Други страни, като Китай, са построили станции из Антарктика, без да посочват съществуването на предварително установени и остарели претенции.

Геополитическата Антарктика на утрешния ден

Възможно е да има много запаси от петрол в региона на Антарктика, което означава, че втората разпоредба от Договора от 1959 г. относно използването на земята може да бъде изложена на риск. В него се посочва, че няма да има изкопаване на Антарктика, но това може потенциално да се превърне в точка на конфликт. Той също така съдържа 70% от свежата световна вода, което е друг все по-ценен ресурс. Засега обаче Антарктика все още се използва, както е била предназначена: като природен резерват и научноизследователски център.