Ебола засегна страните от света

Ебола е заболяване, което може да зарази хората и приматите, което води до голям брой смъртни случаи по целия свят. Ебола е вирусна болест, причинена от четири щама от рода на еболавируса. Доказателствата показват, че естественият гостоприемник за еболавируса е плодният прилеп и три вида, по-специално, се смята, че имат най-високата концентрация на вируса в света. Изследването показва също, че въпреки запасите на вируса, прилепите не проявяват никакви симптоми на заболяването. Учените изследват възможността други организми да бъдат домакини на вируса. Първият регистриран случай на еболавирус е бил през 1976 г., когато болестта засегнала народите на Судан и Заир. Основното средство, което индивидите се заразяват с Ебола, е да взаимодейства директно с телесни течности от заразени индивиди или да взаимодейства със замърсени обекти. Инкубационният период на Ебола обикновено продължава от два дни до почти три седмици, след което пациентите проявяват симптоми като обриви и мускулна болка. Значителни огнища на ебола обикновено възникват в африканските страни.

Страни, засегнати от Ебола

Судан

През 1976 г. Судан стана първият в света народ, който страда от ебола. Първият судански град, засегнат от болестта, е Nzara, който по-късно се разпространява и в други региони като Джуба и Тумбура. Първите индивиди, заразени с Ебола, са работили в компания за производство на памук. Голям брой медицински специалисти бяха засегнати от вируса поради липсата на подходяща информация за това как се разпространява. Първото избухване на Ебола засегна около 284 души, а 151 души загинаха. Судан също е бил засегнат от ебола през 1979 г., тъй като болестта отново е засегнала хора, живеещи в Нзара и Мариди. Около 34 души са били заразени с вируса, а смъртността е приблизително 65%. Следващата епидемия в Судан е настъпила през 2004 г. в окръг Ямбио. Заболяването засегна само 17 души с фатален коефициент от около 41%. По това време огнище на морбили също засяга района, който усложнява лечението на заболяването, тъй като няколко случая на морбили са неправилно диагностицирани като Ебола.

Демократична република Конго

През 1976 г. Демократична република Конго се нарича Заир и става втората държава в света, която е потвърдила случаи на ебола. Първата област в страната, засегната от болестта, е село Ямбуку, на около 682 мили от Киншаса. Първият жител на Ямбуку, който е бил заразен с вируса, е местен директор, който е бил диагностициран неправилно като малария. По-късно той ще бъде първата смърт на Ебола в Конго. Процентът на оцеляване за първото огнище на ебола в страната е бил приблизително 12%, тъй като близо 280 души от 318 заразени са починали. През 1995 г. в страната е имало второ огнище на заболяването, което засегна 315 души. Втората голяма епидемия се случи в района на Kikwit и бързо се разпространи сред членовете на семейството и болниците. Скоростта на смъртността намалява от 88% при първото огнище до около 81%. Провинция Касай-Оксидента е мястото на третото голямо огнище на ебола в страната през 2007 г., което е довело до заразяване на около 264 души. Смъртността е значително по-ниска, отколкото при предишните епидемии, тъй като е приблизително 71%. Провинцията отново беше център на голямо огнище, което продължи от 2008 до 2009 г. и засегна 32 души с едва 14 смъртни случая. Последващо огнище настъпва през 2012 г., като смъртността е около 47%. Страната също имаше огнища на ебола през 2014 и 2018 г. със смъртност съответно 74% и 61%. От август 2018 г. нацията беше в средата на епидемия от ебола.

Габон

През 1994 г. Габон стана третата страна, която е център на голямо огнище на ебола. По време на първите дни на епидемията пациентите са били неправилно диагностицирани като жълта треска. Хората, живеещи в района на Макоку, както и златни миньори, работещи в близост до река Ивиндо, бяха най-застрашените от болестта по онова време. От 52 души, заразени с вируса, 31 умират, което е смъртност около 60%. През 1996 г. Габон е бил център на две огнища на ебола първата от януари до април, а втората - от юли до март на следващата година. Смъртността е съответно 57% и 75%. Едно огнище настъпва от 2001 до 2002 г., което засяга жителите на Габон и Република Конго със 107 смъртни случая от 135 заразени лица.

Република Конго

Първият регистриран случай на ебола в Република Конго е продължил от 2001 г. до 2002 г. със смъртност от около 79%. През декември 2002 г. до април следващата година епидемия от ебола засегнала нацията, особено в областите Kelle и Mbomo. Епидемията беше една от най-фаталните в историята на нацията, тъй като смъртните случаи бяха близо 90%. От ноември до декември 2003 г. около 35 индивида са били засегнати от болестта, 29 от които са починали.

Епидемия от ебола за 2013—2016 г.

Най-смъртоносното огнище на ебола в света настъпи между 2013 и 2016 г. и най-вече засегнати нации в Западна Африка, като най-засегнати са Гвинея, Сиера Леоне и Либерия. Според данни на Световната здравна организация 28 616 души са били заразени с вируса с около 11 300 жертви. Няколко европейски държави, като Обединеното кралство и Италия, също потвърдиха случаи на ебола, въпреки че поради правилното лечение в тези страни нямаше смъртни случаи. Съединените щати имаха четири потвърдени случая само с една жертва. Изследванията показват, че първият потвърден случай е на едногодишно момче, което по-късно почина от болестта. За правилното управление на огнището няколко страни, както и международни организации, работят заедно, за да осигурят лечение на заразените.

Предотвратяване на ебола

За да се предотврати разпространението на болестта, е препоръчително лицата, отговорни за лечението на болни, да носят защитно облекло. Заразените хора също трябва да бъдат поставени под карантина, за да се избегне разпространението на вируса към други хора. Трябва да се предостави адекватна информация на общностите, живеещи в райони, уязвими от болестта. Труповете на тези, които са починали от Ебола, също трябва да се обработват правилно, за да се избегне заразяване на други хора.