Какво е сблъсъкът на цивилизациите?

Историята на света е изпълнена с вътрешни и външни конфликти. Но не всяка една от тези войни може да се нарече "сблъсък на цивилизацията".

Сблъсъкът на цивилизацията е книга от 1996 г., написана от американския политолог Самуел Хънтингтън. Накратко, в книгата се посочва, че религиозните и културните различия ще бъдат основната отправна точка на конфликтите между различните групи в света след Студената война. Книгата обвинява особено ислямския екстремизъм като най-голямата заплаха за мира в света.

Тази теория е много спорна от самото начало. Описанието на теорията и нейните основни критики са достъпни по-долу.

Какво е цивилизация?

Има много видове цивилизации, които се намират по целия свят - обаче, "западната" култура и ислямската култура се открояват като две от най-обширните в света. Като цяло западният свят се състои от Европа и други места, които европейците са се заселили в миналото, като Канада, Австралия и Америка, докато ислямският свят е концентриран предимно в Северна Африка и Близкия изток. В своята книга Хънтингтън обръща голямо внимание на тези два свята и ги описва подробно, като обяснява как двамата могат да предизвикат конфликти в света.

Защо сблъскват цивилизациите?

Самуел Хънтингтън вярвал, че има аспекти както на ислямската, така и на християнската (западната) култура, които са обречени да се сблъскат помежду си. Това се дължи най-вече на "всички или нищо" на религиите, последователите вярват, че само тяхната вяра е правилна и я използват, за да оправдаят действия, които дори могат да се превърнат в насилие.

Хънтингтън смята също, че цивилизациите се сблъскват, защото са разделени един от друг по език, традиция, култура, история и религия. По отношение на сблъсъка между християнството и исляма, Хънтингтън подчерта, че сблъсъкът е неизбежен, защото двете основни религии (ислям и християнство) продължават да се придържат към твърдението, че те са „само истинска религия” в света. Освен това, Хънтингтън твърди, че докато светът се свива с глобализацията, взаимодействията по целия свят нарастват, засилвайки онова, което Хънтингтън нарича "цивилизационно съзнание": ноу-хау на различията между общите черти и цивилизации в цивилизацията.

Как може да се избегне сблъсъкът на цивилизациите?

Самуел Хънтингтън предложи три вида общи действия, които не-западната цивилизация може да използва в отговор на страните от западния регион. Едната е, че незападните страни могат да се опитат да постигнат изолация, за да запазят ценностите си и да се предпазят от нахлуването на Запада. Второ, незападните страни могат да приемат и да бъдат част от западните ценности.

Освен това, чрез икономическа трансформация, страните извън западния свят могат да се опитат да балансират западната сила. Въпреки че запазват своите ценности, те могат да си сътрудничат с други незападни страни, за да излязат с военна мощ и икономическо сътрудничество. Хънтингтън вярваше, че натрупването на власт на незападните цивилизации и обединяването им може да накара Запада да развие по-добро ноу-хау на основите на културата зад други цивилизации. В това отношение западната цивилизация ще спре да се разглежда като "универсална", тъй като различните цивилизации ще могат да съжителстват и да се обединяват, за да оформят бъдещия свят.

Критика на сблъсъка на цивилизациите

Сблъсъкът на цивилизациите събра много критики. Денонсирането на сблъсъка на цивилизацията от различни индивиди може да бъде организирано в три подзаглавия: етични, методологични и епистемологични критики.

Епистемологична критика

Тази критика осъжда сблъсъка на цивилизациите за нейния елитарен, реалистичен и ориенталистки възглед. Тази критика разсъждава за допускането на постоянната вероятност за война между цивилизациите, която според нея показва страх, заложен в политическия реализъм.

Критиката също така посочва как езикът на „тях“ и „нас“ е дълбоко вкоренен в тезата на Хънтингтън, създавайки чувство за другост, което може да отвори вратата към предразсъдъците.

Методологическа критика

Тази критика заявява, че Хънтингтън не обръща внимание на вътрешната динамика и безбройните сложности на исляма, както и на мюсюлманския свят като цяло. Тази критика заявява, че сблъсъкът на цивилизационната теория е свръхепе- нализация и селективен.

Етична критика

Етичната критика порицава неморалното значение на цялата теза. Той твърди, че сблъсъкът на цивилизацията е решителна теза, която помага на особен интерес и не е полезна за предвиждане на световните конфликти.