Най-големите индустрии в Никарагуа

Никарагуа е държава, разположена в Централна Америка, и се счита за най-слабо развита в региона. Тя има брутен вътрешен продукт (БВП) от $ 19.89 млрд. Въз основа на неговата покупателна способност. С общо население от 6, 167 милиона души, Никарагуа има сравнително малка работна сила в сравнение с други страни от Централна Америка. Средният БВП на глава от населението е около 3300 щатски долара годишно и приблизително 44, 7% от населението живее под прага на бедността, докато средният дял, живеещ под прага на бедността в цяла Латинска Америка, е 33%.

Икономиката на Никарагуа е най-слабо развита в Централна Америка за продължителен период от време. Ключов фактор, който предотвратява икономическия растеж на страната, е високият му размер. Въпреки това, в опит да облекчи част от този дълг, Никарагуа кандидатства за облекчаване на дълга със Световната банка и Международния валутен фонд. Световната банка има програма, предназначена специално за оказване на помощ на страни с висок външен дълг, а през 2001 г. помощта за външен дълг възлиза на 25% от общия национален БВП на Никарагуа. През 2004 г. Никарагуа получи 4, 5 милиарда щатски долара за облекчаване на дълга, а през 2006 г. страната се присъедини към Централноамериканското споразумение за свободна търговия (CAFTA), което доведе до известен ръст на експортния му пазар, въпреки че този растеж беше възпрепятстван от по-висок от средния процент на инфлацията. През 2008 г. например Никарагуа е имала инфлация от 19, 82%.

Въпреки пречките пред развитието, икономиката на Никарагуа постигна известно равнище на растеж през последните няколко години. През 2009 г. растежът бе забавен от световната икономическа криза, но не беше спрян напълно. През 2010 г. правителството отчете ръст от 4, 5%, след като икономиката се възстанови от кризата, туризмът започна да нараства, а основните търговски партньори започнаха да изискват повече износ. Това развитие продължи и през 2011 г., когато правителството отчете 5% ръст в икономиката. Никарагуа продължава да разчита на чуждестранна помощ, за да изпълни бюджетните си задължения.

Паричните преводи

Въпреки че не е индустрия, важно е да се отбележи, че паричните преводи представляват 15% от общия национален БВП на Никарагуа. Повече от един милион жители на Никарагуа живеят в чужди страни по света, а проучванията показват, че най-малко един милион от тези експатрирани лица изпращат пари обратно в Никарагуа, вероятно за членове на семейството, които остават в страната. По-голямата част от тези парични преводи се изпращат от Европа, САЩ и Коста Рика.

Секторът на услугите

Секторът на услугите представлява 56, 7% от икономиката на Никарагуа. Този сектор се състои от редица различни предприятия, които включват: търговия на дребно, туризъм, здравеопазване, обслужване на клиенти, комуникации, финансови услуги, хотелиерство и банкови институции. Около половината от работната сила на Никарагуа са заети в сектора на услугите.

От тези специализирани предприятия, туризмът е най-важен за икономиката, тъй като генерира значителен размер на чуждестранните приходи и продължава да нараства постоянно през последното десетилетие. Приходите и икономическата активност, произвеждани от туризма, оказват влияние и върху други отрасли, особено в банковия и финансовия сектор. По-голямата част от чуждестранните туристи в Никарагуа посещават други страни от Централна Америка. През 2009 г. страната получи 1, 2 милиона посетители, а най-популярните дестинации са град Гранада и островите за царевица. Най-популярните дейности сред туристите са туризъм и сърф. Посещаването на кафе-плантации също става все по-популярно, особено в северните райони на страната.

Икономика на износа

Никарагуа има 110-ата най-голяма експортна икономика в света с годишна стойност от 5, 12 млрд. Долара за износ. Страната надхвърли 1 млрд. Долара за износ за първи път през 2007 г. Икономиката на износа се подкрепя до голяма степен от селскостопанския, производствения и промишления сектор, които произвеждат следните стоки: преработени храни, дрехи и текстил, кафе, фъстъци, жици, петрол продукти и лекарства. Въпреки че Никарагуа се основава предимно на селскостопанския сектор през цялата си история, днес повечето икономисти са съгласни, че производствените и промишлените сектори са основните двигатели на икономиката. Най-бързо растящите продукти, произведени в страната, са текстил, благородни метали (като злато) и продукти от риболовната индустрия.

Текстилната промишленост е най-голямата от различните селскостопански и промишлени продукти, произведени в Никарагуа, и е отговорна за износ на стойност 1, 5 млрд. Долара всяка година. Триковете и плетените костюми са двете най-често срещани позиции, съответно 9, 4% и 3, 8% от целия износ. Текстилът е последван от категорията животински продукти, които генерират износ на стойност 1, 01 млрд. Долара. Основните продукти в тази категория включват: замразено говеждо месо (5, 8% от износа), ракообразни (4, 7%) и говеждо (3, 2%). Третата най-голяма експортна категория са пресните продукти, особено кафето (8, 3% от износа), фъстъците (2%) и сухите бобови растения (1, 5%).

Основните страни на износа на Никарагуа са САЩ (2, 8 милиарда долара), Мексико (536 милиона долара) и Венецуела (290 милиона долара).

Икономика на вноса

Никарагуа всяка година внася стоки на стойност 6, 2 млрд. Долара, което дава на страната отрицателен търговски баланс от 1, 17 млрд. Долара. С други думи, Никарагуа внася повече, отколкото изнася. Основният внос е в САЩ (1, 09 млрд. Долара), Китай (864 млн. Долара), Мексико (697 млн. Долара), Гватемала (503 млн. Долара) и Коста Рика (496 млн. Долара).

Най-голямата импортирана категория е машиностроенето, с годишна стойност от 1, 13 млрд. Долара. В тази категория най-често се използват телефони и изолиран проводник, съответно 1.8% и 1.1%. Категорията машини е последвана от химически продукти, които възлизат на 909 млн. Долара. Основният внос на химически продукти включва: медикаменти (4.7% от вноса), пестициди (1.6%) и смесени минерални и химически торове (0.7%). Третата най-голяма категория внос са минералните продукти, особено: рафиниран петрол (6.2% от вноса), суров петрол (4.3%) и нефтен газ (0.71%).