Страни, които внасят най-много храни в сравнение с вноса на стоки

Сигурност на храните

Храната е една от основните нужди за живота, особено такива като жито, ориз и царевица. Някои държави имат достатъчно късмет да могат да произвеждат достатъчно количество земеделие, за да изхранват населението си и да изнасят излишъка. Но други нации не са в състояние да произвеждат достатъчно храна, за да посрещнат нуждите си. Тази липса на производство на храна се случва по много причини, включително липса на селскостопанска технология, която има благоприятен климат за отглеждане на култури или голямо или нарастващо население. Когато храната не може да бъде произведена на вътрешния пазар, правителството трябва да внася. Правителствата, които внасят големи проценти храна спрямо общия внос, поставят своите жители в риск от несигурност на храните. Това е особено вярно, когато разчитат само на един или двама доставчици. Хранителната сигурност е, когато всички хора в даден регион имат достатъчно храна, за да поддържат здравословен живот.

Хранителна сила

Когато една страна е отговорна за по-голямата част от световните доставки за дадена култура или когато голям вносител на храни разчита само на няколко доставчика, какво се случва, когато тази страна престане да произвежда? Производството може да бъде спряно от суша, променящи се температури или дори война. Самата храна може дори да се използва като оръжие, когато страната доставчик удържа стоките от вносителите, за да принуди поведението. Този акт се нарича хранителна сила. Когато хранителни стоки изведнъж станат недостъпни по някаква причина, цената й се покачва. Държавите, които разчитат на вноса на храни, до голяма степен развиващи се страни, не могат да си позволят вноса. Такава ситуация може да бъде опасна за здравето на населението. По-долу е даден поглед към страните с най-висок процент храна като част от общия им внос.

Страни с висок относителен внос на храни

32% от вноса в Кабо Верде се състои от хранителни продукти. Страната внася 63% от концентрираното си мляко от Белгия-Люксембург, 34% от домашни птици от Нидерландия и 61% от ориза от Тайланд.

Антигуа и Барбуда също са относително зависими от вноса на храни и съставляват 27% от общия внос на страната. Тази островна нация е относително малък вносител в световен мащаб, като стойността на общия му внос достига 735 милиона долара. По-голямата част от разходите за храна са за хранителни продукти, особено за ароматизираната вода от Съединените щати, но също така има значителен внос на селскостопански и животински продукти. Тя внася 70% от домашните си птици от САЩ и 72% от своето пшенично брашно от Сейнт Винсент и Гренадини.

Третият по големина процент на вноса на храни се намира в Мавриций. От общия внос на страната 22% са храни. Мавриций е голям вносител на замразена риба, която представлява 4.8% от общия внос на животински продукти и странични продукти. Почти половината, 45% от тях идват от Испания. Освен това страната внася големи количества ориз, от които 84% идват от Индия.

Други страни със значителна зависимост от вноса на храни могат да се видят в таблицата по-долу.

Какви фактори увеличават уязвимостта към несигурността на храните?

Както вече споменахме, страните, които разчитат на големи количества внос на храни, за да посрещнат нуждите на съответното население, често остават в уязвими позиции. Тъй като тяхното население продължава да расте, така също ще има и тяхното изискване за внос на такива основни продукти. Те са едно природно бедствие от ценови скок, който би могъл да ги остави в продоволствена криза, особено когато голяма част от една стока идва само от един доставчик. Правителствата в тази ситуация би било разумно да инвестират в местното земеделие, за да укрепят инфраструктурата и да насърчат увеличеното производство на храни. Те трябва да работят за опазване на обработваемата земя и сладководните ресурси, както и за избягване на кризата с храните.

Страни с най-голям внос на храна спрямо всички внос на стоки

ранг	Държава	Внос на храни в сравнение с всички стоки за внос
1	Кабо Верде	32%
2	Антигуа и Барбуда	27%
3	Мавриций	22%
4	Барбадос	21%
5	Бермуда	21%
6	Кипър	20%
7	Армения	20%
8	Непал	18%
9	Босна и Херцеговина	18%
10	Ел Салвадор	17%