Опитва да премине Ниагарския водопад в цевта

Ниагарският водопад е общо име, дадено на трите водопада, които преодоляват националната граница между провинция Онтарио в Канада и щата Ню Йорк в Съединените щати. Най-големият водопад е водопадът Подкова, последван от американските водопади и водопадните булчински воал (най-малкият от трите). Водопадите Horseshoe са изцяло разположени в Канада, докато американските водопади са изцяло разположени в САЩ и са разделени от остров Коза. Булчинският воал Falls също се намира на американската страна, отделен от другите два водопада от остров Луна. Ниагарският водопад е разположен на река Ниагара, която изхвърля езерото Ерие в езерото Онтарио, след което съчетава най-високата скорост на потока в света, която се състои от вертикален спад над 50 метра. Водопадът „Подкова“ се счита за най-мощния водопад в Северна Америка по вертикална височина и дебит. Смята се, че Ниагарският водопад се е образувал през последната ледникова епоха, когато водата от новите структурирани Велики езера се извила по пътеката през ескарпа на Ниагара по пътя към Атлантическия океан. Въпреки че Ниагарските водопади не са изключително високи, те са много широки. Ниагарският водопад е известен не само със спиращите дъха гледки, но и с ценния си източник на водноелектрическа енергия.

Чудесата на Ниагарския водопад

В продължение на стотици години много хора са пътували от цял ​​свят, за да посетят и да изпитат спектакъла, който е Ниагарският водопад. Водопадите Horseshoe на канадската страна покриват ширина 2 600 фута (792 м), а американските водопади са с дължина 3260 м. Най-високият вертикален спад е върху Подкова, покриваща 173 фута (53 m). Водопадите Ниагара имат среден дебит от 4 милиона кубични фута (110 000 кубични метра) на минута. Водопадите подкова представляват около 90% от обема на водата. Освен това, трите водопада Ниагара има много чудеса, включително и Ниагарското изкачване и неговите уникални геоложки характеристики, красивия пейзаж за туризъм, наред с други природни чудеса, които правят падането основна туристическа дестинация.

Опасностите дебнат зад живописните водопади

Плуването, катеренето или преодоляването на Ниагарския водопад е изключително опасна дейност, която потенциално може да постави живота на човек в риск от телесни наранявания или смърт. Изчислено е, че в подножието на Ниагарския водопад са открити около 5000 трупа между 1850-2011 г. и около 40 души умират всяка година поради паданията. Водопадите изпитват изключително бързо ускорение и декларация, които са причинили сериозни наранявания. Американски водопад е по-скалист, особено в подножието в сравнение с другите падания.

Смъртоносите, които предизвикаха природата

През годините много смелчаци са се опитали да преминат през водопадите, или като скачат, докато са вътре в бъчви, или вървят по степта над водопада. В по-голямата част от случаите смелците са оцелели, докато някои попаднали в смърт.

Ани Едисон Тейлър

Тейлър е американски учител, роден на 24 октомври 1838 г., а на 24 октомври 1901 г. тя става първият човек, който преминава през Ниагарския водопад в барел и успява да оцелее скока невредим, но претърпява леки съкращения. Беше на нейния 63-ти рожден ден, когато тя се опита да направи каскадьор, а мотивите й бяха финансови, макар че никога не е печелела много пари от приключението.

Боби Лийч

На 25 юли 1911 г. Боби Лийч прекоси Ниагарския водопад в барел, но получи травми. Лийч му счупи челюстта, счупи му коляното и прекара следващите шест месеца в болницата, за да се възстанови от нараняванията си.

Кърк Джоунс

На 22 октомври 2003 г. Кърк Джоунс премина през паданията без никаква помощ през есента. Джоунс беше плувал 91 метра преди да плува над водопада, ставайки първият човек, който го направи. Тъй като Джоунс пиеше преди инцидента и не се придържаше към защитната мярка, му бе наложена глоба от 2300 долара и му беше забранено да влезе в живота от Канада.

Нещастните смъртни случаи на Ниагара

Ниагарският водопад има равен дял от успешните скокове и трагедии, водещи до смърт. По-долу са някои от нещастните хора, загинали в Ниагарския водопад.

Ед Делаханти

На 2 юли 1903, бейзболен играч Ед Делаханти бе хвърлен от нощен влак за пиян и безреден, но потънал в смъртта си на Международния железопътен мост. По-късно тялото на Ед беше възстановено, но тялото му беше разкъсано и един от краката му беше отрязан.

Джеси Шарп

На 5 юни 1990 г. Джеси Шарп решава да гребене над водопада Ниагара в каяк и възнамерява да продължи да гребане по реката след падането. За съжаление, Sharp изчезна след падането и тялото му никога не е било възстановено. Шарп бе решил да не носи спасителна жилетка в случай, че това пречи на шансовете му да избяга в случай, че се окаже в капан под водопада.

Робърт Оуакър

На 1 октомври 1995 г. Робърт Оуъкер се опитва да премине Ниагарския водопад на джет ски, за да повиши осведомеността за бездомните хора. За съжаление, парашутът на Оверкайър, който беше ракета, не успя да се отвори и той потъна в смъртта си, но тялото му беше възстановено, преди да бъде обявено за мъртво.

Чудесните бягства

Въпреки че Ниагарският водопад е красив спектакъл, той също е опасно място. Много хора се опитват да преминат падането, някои не го правят, а други преминават през преживявания в близост до смъртта. По-долу са някои от хората, които са избягали от смъртта, след като са се опитали да преминат през Ниагарския водопад.

На 10 март 2009 г. един неназован човек се опита да се самоубие, като прескочи Ниагарския водопад. За щастие, той оцелял, но претърпял разкъсване на главата и шок, а дрехите му били откъснати от тялото му. На 21 май 2012 г. един неназован човек стана четвъртият човек, който оцеля по време на падането над водопада Подкова без каквато и да е защита. Човекът обаче имаше разкъсвания и един от дробовете му се срути и счупи някои от ребрата му.

Мерки за безопасност и сигурност

Съществува голям риск при проучването на повечето от околните райони около Ниагарския водопад, като по този начин са необходими мерки за безопасност и сигурност. Има стратегии за планиране на обществената безопасност и стратегии за управление на риска за посетителите. Съществуват и подходящи нива на услугите за търсене и спасяване. Сътрудничеството между различни туристически институции, неправителствени организации и други отдели спомага за управлението и осигуряването на безопасност в района. Нощни и индивидуални посещения са забранени около Ниагарския водопад. Закърняването без лиценз е незаконно, а сегашната глоба е 10 000 долара. Има много други мерки за безопасност и сигурност, въведени, за да защитят обществеността.